Какво представлява запазената част от наследството?

Взаимоотношенията на един човек по време на жизнения му път са разнообразни и непредвидими, не рядко след смъртта му възникват правни въпроси и спорове. 

Нека си представим една хипотеза – приживе бащата на двама сина се намира в добри отношения само с единия, на когото дарява единствения си апартамент. Възниква въпросът има ли правно основание пренебрегнатият син да претендира собственост върху жилището след смъртта на своя родител? В този случай изгрява ролята на запазената част от наследството при дарение, за която ще говорим в следващите редове.

Съгласно Закона за задълженията и договорите, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Това може да бъде движимо или недвижимо имущество, а също и парична сума. Дарението например е доста често предпочитано при прехвърлянето на имоти между роднини по права линия, тъй като това е най-евтиният вариант за подобна сделка.

При дарението обаче има и една специфика, свързана с т.нар. „запазена част“ – уредена в Закона за наследството. В зависимост от гледната точка „запазената част“ може да бъде както проблем, така и възможност. В примера, който посочихме в началото, запазената част е възможност за пренебрегнатия син да потърси защита на накърненото си право, тъй като са предвидени механизми за възстановяването й.

По закон запазена част от наследството имат само най-близките наследници – низходящи (деца, внуци, правнуци и т.н.), родители и съпруг. Тя обаче се проявява само при безвъзмездни сделки, каквато е и дарението. Все пак не става въпрос за всички видове дарения. По отношение на възмездни сделки като продажба (доколкото е действителна, а не представлява прикрито дарение) – запазената част е неприложима. Наследодателят има право да се разпореди  възмездно с цялото си имущество и това не може да бъде оспорено от наследниците му.

Нека отново се върнем на нашия пример. Ако бащата беше дарил жилището на единия син, да кажем срещу гледане, то тогава другият нямаше да има възможност да претендира за собственост след смъртта му, тъй като това е възмездна сделка.  След като обаче сделката е безвъзмездна, то пренебрегнатият има право на запазена част. Нейният размер е определен в Закона за наследството.

Запазената част може да се претендира до 5 години от смъртта на наследодателя.

Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено по съдебен ред, чрез иск или чрез възражение във висящ процес. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в дело за делба на наследство. Важно е да се отбележи, че това право е наследимо и може да се упражни от наследниците на наследника със запазената част.

На теория, съдебното производство звучи дълго и сложно, на практика клиентите ни в рамките на една календарна година, успяват да възстановят правата си върху имотите си. Ако имате въпроси, свързани с наследство, не се колебайте да се свържете с нас, ще се радваме да Ви бъдем полезни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *